СЪВЕТИ ЗА СНИМАНЕ НА СПОРТНИ СЪБИТИЯ

СЪВЕТИ ЗА СНИМАНЕ НА СПОРТНИ СЪБИТИЯ

Спортната фотография е изключително интересен жанр, който мен лично изключително много ми харесва и в който може да проявите най-различни творчески похвати!

Защо го направих този списък – ами обичам да помагам на хората с каквото мога – с информация, с всякаква помощ, с идеи, със съвети и т.н.

Това, което споделям надолу е само и единствено от моят личен опит, не претендирам дали е правилно или не.

Независимо от всичко, защо, кой и как снимаме:

ЗА МЕН Е НАЙ-ВАЖНОТО е ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАМЕ.

• Аз винаги се опитвам да търся забавното, смешното, играта, готиното във всяка ситуация независимо каква е тя. Използвам философската и културологична концепция за „HOMO LUDENS“ – т.е. Играта като първична функция на човека.
• Всяко снимане и ситуация ни помага да се развиваме, помага ни и ни изгражда. Абсолютно съм уверен в това, практиката винаги ни учи.
• Търсете развитие, а не съвършенство!
• Независимо дали го правите снимането за пари или не, винаги го правете на максимум. Винаги се раздавайте от сърце. Хората ще го усетят и това може да ви отвори врати и контакти.
• Бъдете усмихнати и с настроение. Бъдете позитивни, хората отсреща ще го усетят позитивизма и това ще им помогне и на тях в това, което правят.
• Насърчавайте спортистите и треньорите, радвайте им се, това може да са бъдещите Шампиони. Смятайте го за чест и привилегия да сте там и че сте част от тази История и вие именно я запечатвате!
• Говорете с моделите и хората, които снимате, бъдете лесни да се общува с вас, това ще помогне на хората, които снимате да се отпуснат и да ви се доверят, а на вас ще ви помогне да се отпуснете в общуването с тях. Дори и да ви е трудно насилвайте се, всеки път ще ви става по-лесно и по-лесно.
• Определете си приоритети, цели, защо и как го правите, плюсове и минуси, така ще ви бъде по-лесно да вървите напред и да следвате целта си.

………………………………….

ЗАЩО ИСКАМ ДА ГО ПРАВЯ, ПЛЮСОВЕ?

• ХОБИ: Мисля, че това е моето хоби, а всяко хоби е за кеф, удоволствие и разтуха от напрежението.
• КЕФ: „Кеф цена няма“ – мога да го правя без пари, нямам проблеми за това, макар, че на някакъв етап бих искал от „аматьорската лига“ да мина в професионалната или поне да си изплащам техниката с платено снимане. Познавам колеги, които са минали по този път.
• ПРАКТИКА: Обичам фотографията и всяко снимане ми е практика, увеличавам си уменията всеки път. „Практика, практика и пак практика – тренировка, тренировка и пак тренировка“, това за мен е формулата на успеха.
• ДАРБА: Обичам да помагам и радвам хората и да съм в тяхна услуга, мисля, че това ми е „Дарбата от Господ“ и снимането го приемам именно като част от дарбите ми.
• СПОРТИСТИ: Много ме радва да снимам тези амбицирани и отдадени спортисти, при тях няма суета, а искрена радост. Харесва ми тази тяхна емоция да я запечатвам. „Кефя“ се на максимум, понякога даже ме разплакват докато ги снимам.
• РЕКЛАМА: Така се саморекламирам и ме научават повече хора и след време ще достигна до хора и контакти, които не съм и подозирал.
• ЕГО: Не знам това дали е в „плюсове“ или в „минуси“ – обичам хората да харесват това, което правя като творчество, така достигам до повече хора и съответно до повече харесвания.
• ОБЩУВАНЕ: Обичам да общувам със спортистите, треньорите и родителите. Преди време бях „интроверт“, но Господ го променя това и ми дава все по-голяма увереност и свобода на общуването и в последно време ставам все повече „екстроверт“ и го тренирам това нещо.
• Взаимоотношения със срещуположния пол: За хората които са „single“ и си търсят половинки – фотографията е предпоставка за по-лесно запознанство с човек от другият пол – „Може ли да те снимам … я се завърти, дай усмивка, по-хубава моля“ …. „Страхотно стана“ …. Искаш ли пак“ или „Оле какви мускули имаш, мога ли да ти направя една фотосесия“ ……. „Как да ти пратя снимките – как ти е телефона или Инстаграм?“ И хоп нещата „step by step“ взели, че станали, не се знае откъде може да изскочи мечтаната половинка!
• ДОСТЪП: Като фотограф имам достъп до зони и места, които другите хора и зрители нямат. Също така с фотоапарата виждаме и много повече неща, отколкото другите, особено след като оправям снимките след събитието. Намирал съм уникални попадения!
• СПОМЕНИ: Всяка снимка е една прекрасна преживяна емоция и спомени, които ако си у дома, на дивана или пред телевизора, няма как да се случат.
• ЗОНА на КОМФОРТ: Опитвам се да си изляза от „Зоната на комфорт“ и така мога да направя нещо хубаво, креативно, качествено, добро и смислено, правя си „лични предизвикателства“.
• ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА: Опитвам се да си поставям разни цели и предизвикателства, които да ме нахъсват, а също така и да се отключи моята „спортната злоба“
• ФИТНЕС: Правя много крачки (стигал съм до 24К на ден в зала) + „фитнес“ с тежките камери/обективи. Не знам дали е в „плюс“ или „минус“.

ЗАЩО НЕ ИСКАМ ДА ГО ПРАВЯ, МИНУСИ?

• СТАВАНЕ: Ставане много рано – не обичам ранното ставане.
• ПЪТ: Пътуване с колата, пари за гориво и нейното амортизиране, понякога и с преспиване, хотели
• УМОРА: Умора и амортизиране, на мен, на техниката
• Лоши атмосферни условия за фотографа: Снимане в студ или пек, дъжд, сняг, прах, кал, високо в планината и т.н.
• Лоши и критични условия за техниката: Снимане на дъжд или сняг, възможност за счупване на камерата или обективите от някой състезател или някакъв предмет от терена и т.н.
• ФИТНЕС: Правя много крачки и „фитнес“ с тежките камери/обективи. Не знам дали е в „плюс“ или „минус“.
• СТРЕС: Създавам си допълнителен стрес, адреналин и т.н.
• ПРИТЕСНЕНИЕ: Притеснение дали ще се справя със снимането и понякога дори „паник атаки“
• ЕКСТРА РАБОТА: Създавам си екстра работа, вместо да си почивам събота и неделя. Освен на самото снимане имам и работа след това по селекцията, по обработката и т.н.
• ЗА СМЕТКА НА СЕМЕЙСТВОТО: Време, в което съм без семейството или за сметка на него или не мога да работя у дома или на вилата.
• Скъпа техника: Инвестиране в скъпоструваща техника, много често струваща няколко хиляди EUR, която се заплаща от личният бюджет. За повечето Спортни фотографи е по-скоро Скъпо хоби, Страст и Любов към спорта и Спортистите, отколкото устойчив бизнес модел!

КАК СНИМАМ, ТЕХНИЧЕСКИ?

• Обективи: Снимането в зала винаги е голямо предизвикателство, особено ако залата е тъмна (в България повечето зали са тъмни) и спорта, който се снима е бърз и динамичен и нашата техника не е толкова добра. Когато снимам Таекуондо да речем, го правя отблизо от около 4-5 м и постоянно се местя, да не ми влиза съдията в кадъра и предпочитам късофокусни, светлосилни обективи. Обектив 70-200 по-рядко го използвам, иначе се получават хубави портрети, компресирани, но там композицията трудно се нацелва, понеже постоянно се движат и особено съдията ми влиза в кадъра.
• Камери/батерии/памет: Каквото имаме, по възможност да са повече и ги взимаме всичките. Важно да са заредени батериите, да имаме зарядни за тях, празни картите. Аз ще взема възможно повече обективи. Хубаво е да имаме и + 1 резервно тяло по възможност, не се знае какво може да се случи с основното.
• Настройки апарат: в зависимост от осветеността и обективите, стремим се да са ни ясни и светли кадрите. Аз винаги съм на ръба когато снимам в зала, обикновено скоростта ми е 1/400 или 1/500 или 1/640, понякога ако е светло съм вдигал и до 1/1000. Преди снимах с Canon 7D, хубав апарат, ама остаря морално и фокуса - трудна работа, експериментирал съм всякакви режими и до момента не съм открил правилният, много често ми бягаше фокуса, затова минах на SONY, там е много по-добре, но все още експериментирам с настройките 😊
• Експресивно размазване (Motion Blur): Вместо да „замразявате“ движението с висока скорост на затвора, използвайте по-бавна скорост и техниката panning  (проследяване на обекта), за да предадете усещане за скорост и артистичност.   Експериментирайте.
• Баланс на бялото – може да го оставите на Автоматично или да го премерите със сиво картонче или ако имате SONY обектив – със сивата му капачка, на място спрямо осветлението.
• Светла бленда: Обикновено се снимам на f/2.8 или f/4 или най-отворената налична на обектива. Това позволява навлизането на повече светлина и създава „боке“, който отделя спортиста от разсейващата тълпа или рекламни пана. Когато снимам група от хора или награждаването, затварям блендата, за да увелича дълбочината на фокуса (понякога го забравям).
• ISO – обикновено го слагам на AUTO, като съм му ограничил до колко макс. да отива.
• Режим на снимане: Повечето време снимам на изцяло ръчен „М“ режим или с приоритет на скоростта, ако спортистите са статични, за портрет застанали, може и с приоритет на бленда. Не се притеснявайте да снимате на полуавтоматични режими, не само на ръчен „М“ - и най-добрите професионалисти не снимат само на М. В крайна сметка е важно да направите добри снимки, а няма да ви питат в какъв режим сте снимали.
• Снимане в серия: Особено за бързите сцени винаги снимайте в серия, на най-бързата скорост, не си пестете снимките и  апаратите, после ще изтриете ненужните кадри, но така ще може да сте хванали якият кадър.
• Ако не знаеш какви настройки да сложиш: Помисли, ориентирай се на място, направи няколко проби и прецени кое и дали ти харесва + и не на последно място - Попитай колега фотограф, не е срамно да попиташ, по кофти е да са ти калпави снимките.

 
ИНФО ЗА САМИЯТ ТУРНИР, ЗАЛАТА или ТЕРЕНА.

Направете предварителна (или на място бърза) информационна подготовка за:

• Организаторите: кои са, какви са, с какво се занимават, от колко време се занимават, всякаква информация за тях.
• Какво очакват от вас като фотографи: Дали имат някакви конкретни очаквания, какво и как да снимате, кога очакват снимките, какви снимки, колко, дали да се наблегне повече на определена част от събитието, на рекламодателите и т.н. Дали ще искат някакви снимки на момента? Ако имат някакви претенции нека да го споделят с вас, преди снимките и да ви информират за ориентировъчна програма на събитието.
• Участници: запознайте се ориентировъчно за броя участници, кой и кога ще участва, в коя категория, в каква последователност и т.н.
• Зала: най-важното е да се ориентираме в залата, особено ако сме за първи път там, да я разгледаме и разучим внимателно, за интересни места за снимане, гледни точки, как се стига до различните зони, бързо и т.н. Как са състезателите и публиката – дали са на едно ниво или на различни. Как е осветлението, особено като снимате на Електронен затвор за „ANTI-FLICKERING“, дали има светли или тъмни зони в залата, има ли прозорци, как влиза светлината оттам и т.н.
• Какво да снимаме: Трябва да се разпределим, може би да не снимаме всички едновременно едно и също. Ако някой забележи нещо интересно, да сигнализира на другите. Помагайте си, когато работите в екип, не сте конкуренти, а партньори.
• Какво да не снимаме: Разплакани, контузени състезатели или такива с някаква драма, също и които са ни помолили специално да не го правим. Нещо което е нецензурно, антиморално или накърнява достойнството на снимания.
• Какво снимаме: Ако не сме снимали този спорт досега: ориентираме се на място. Местим се постоянно за правилна композиция, озъртаме се, следим постоянно обстановката и ставаме „ловци на готини емоции и моменти“. Гоним да хванем интересни моменти, емоциите на състезателите, публиката, треньорите. С едното око гледаме през камерата, а с другото се озъртаме за интересни моменти. Аз лично в последно време обичам да снимам много „BACKSTAGE“ – как се случват нещата зад кадър и там са яките кадри. Не знам в какво съотношение, ще го коментираме и до момента не мога да кажа кое е правилно. Проявяваме творчество и фантазия, експериментираме различни похвати на снимане и гледни точки – нормална, ниска, висока и т.н. Имаме свободата да правим и творим каквото преценим и както го искаме.
• Използваме принципа на 5-те К: Кой, кога, къде, какво и как. Представете си, че сте изпратени от някоя Агенция и чрез вашите снимки да речем 10 на брой, трябва като фотожурналисти да пресъздадете или разкажете за събитието. Опитайте се, чрез снимките да отговорите на тези 5 въпроса с „К“.
• Бъдете креативни: Ако на някое събитие сте една дузина спортни фотографи, опитайте се освен стандартните неща от самото събитие, да направите такива кадри, които другите фотографи няма да направят или няма да се сетят да направят, опитайте се да ги „надхитрите“, за да може да имате само вие УНИКАЛНАТА снимка.
• Бъдете напористи и „тактично нахални“ - Бъдете „тактично нахални“, макар да звучи като „оксиморон“, но ако НЕ сте, после ще съжалявате за някой пропуснат готин момент или кадри, а усещането за „Нахалност“ ще премине много по-бързо, отколкото неприятният момент за изпуснатите кадри, които сте можели да направите, ама ви е било срам.
• Бъдете спокойни, уверени, със самочувствие в себе си и отпочинали (по възможност): Бъдете спокойни, особено, като снимате доброволно, все пак го правите даром, не а като да е платен ангажимента и хората да имат очаквания и ви плащат за това. Света няма да спре да се върти ако направите грешки или пък състезанието няма да спре също заради вас. Бъдете уверени и със самочувствие, че това което правите е СУПЕР, че сте добри или може би НАЙ-ДОБРИТЕ, знайте че не случайно сте там, ако ви налегне съмнение или лоши мисли. Владейте ситуацията, а не ситуацията да владее вас. По възможност предната вечер си легнете по-рано, за да сте отпочинали, особено ако ставате рано и пътувате.

 
За какво да внимаваме:

• Кражба: трябва да си наблюдаваме техниката и да не я оставяме без надзор. Аз ще си оставя раницата при Съдиите или при Парамедиците или някъде където ще бъде на спокойно за мен място.
• Техника: Пазете си техниката от счупване и удари със самите състезатели. Бях свидетел на снимане на планинско колоездене, официалният фотограф имаше само 1 камера и 1 обектив. По време на снимките е бил застанал много близко на пътеката и колоездач се е ударил в него и му счупи обектива. Снимахме и двамата с CANON и аз му дадох обектив назаем, та успя да си довърши снимките.
• Да не пречим: Да не пречим на съдиите и състезателите е най-важното. Да не влизаме в обсега на камерите, ако има такива. Да внимаваме да не се спънем в някой кабел, да бутнем или повредим нещо или друго.

 
ДРУГИ:

• Храна и вода: Вземете си достатъчно сандвичи, гризини, сладичко, вода и/или айрян, защото за мен е важно да сме независими. Всичко това в отделна раница, да не е при техниката, да се разлее нещо.
• Лекарства: някакви хапчета за главоболие, понякога в залите се вика много цял ден и може да ни заболи главата, нещо да имате за смучене за гърлото, като лукчета да речем и т.н.
• Дрехи: Удобни дрехи и обувки, аз обикновено съм с карго панталони със странични джобове, за по-голямо удобство. Не знам колко ще е топло в залата – с блуза с къс ръкав и отгоре с дълъг, да може да се съблича. Удобни маратонки. Аз си слагам на последните състезание и брандирана сигнална жилетка/блуза, хем да се виждам, хем е реклама за сайта ми.
• Въздух: Ако е задушно в залата - излизаме по всяко време на въздух, ако ни се замае главата или просто да се проветрим навън, само казваме на другите да знаят къде сме.

 Може би има и други неща, но това е за което се сещам за момента 😊

Последна версия: 09.04.2026